В периода от 25-29 ноември 2013 г. в гр. Правец беше проведен школа на тема: „Фундаментални и приложни, утвърдени и нови методи на изследване с биомедицинско приложение”.
По време на изнесеното обучение бяха представени доклади от изтъкнати преподаватели на природните факултети (Факултет по химия и фармация, Биологически факултет, Физически факултет и Медицински факултет) на Софийски Университет „Св. Климент Охридски”, от Българска академия на науките и от Медицинския университет.
Школата беше открита от доц. Геновева Златева (Ръководител на проекта), която представи идеите и целите на проекта. С встъпителната лекция, представена от проф. дфн Светла Богданова – представител на Хумболтовия съюз в България, младите учени от целевата група бяха запознати с всички възможности, които предоставя фондация „Александър фон Хумболдт” за провеждане на научни изследвания в Германия.
Научните теми, които се разискваха по време на обучителната школа, засягаха широк кръг проблеми, свързани с биомедицинските изследвания и техните приложения. В две интересни обзорни лекции на проф. дфзн Ана Пройкова от Физическия факултет на СУ и проф. дхн Йовка Драгиева от ИЕЕС на БАН, беше обсъдено съвременното развитие на нанотехнологиите и тяхното приложение в биомедицината. В друг интересен доклад доц. Маргарита Апостолова (ИМБ-БАН) акцентира на приложението на тънки филми и хидрогелове, съдържащи нанокристални диаманти за ускоряване на ендотелна остеобластна диференциация.
В докладите на доц. Анела Иванова и доц. Галя Маджарова (Факултет по химия и фармация на СУ) бяха обобщени класическите и квантови подходи за моделиране на различни биосистеми. В допълнение проф. дхн Тодор Дудев (Факултет по химия и фармация на СУ) показа някои конкретни приложения на тези методи при изясняване на фактори, регулиращи процесите на метална конкуренция и селектовност в белтъчни системи. Теоретичната секция завърши гл. ас. др. Стоян Писов (Физически факултет на СУ), запознвавайки аудиторията с пълния набор от изчислителни платформи, които могат да бъдат използвани при провеждането на високо-производителните изчисления.
Проф. Иво Грабчев от Медицинския факултет на СУ запозна аудиторията с един много интересен и сравнително нов клас органични съединения – дендримерите, които са използвани като детектори за откриване на различни по природа метални йони и протони във водни и неводни среди.
Доц. д-р Катерина Стоичкова (Физически факултет на СУ) много подробно запозна младите учени с основите и приложението на Рамановата спектроскопия в биологични и медицински изследвания. Изключителен интерес предизвика и лекцията на доц. Ивайла Панчева (Факултет по химия и фармация на СУ), която представи основните принципи на методите, които са използвани за анализ и структурно охарактеризиране на вещества с биологична активност. Основен акцент беше поставен върху молекулната спектроскопия (електронна, вибрационна) и някои магнитни методи (електронен парамагнитен резонанс, ядрен магнитен резонанс).
Чл. кор. проф. дбн Здравко Лалчев направи обзорен преглед на най-използваните експериментални модели на биологичните мембрани – тяхното получаване в in vitro условия и разнообразните им биомедицински приложения, а като конкретно приложение на тези изследвания, доц. Албена Йорданова (Медицински факултет на СУ) запозна аудиторията с нови методи за определяне на белодробна зрялост при недоносени новородени деца.
В много интересно поднесена лекция, доц. Екатерина Кожухарова (Фармацевтичен факултет на МУ-София) запозна аудиторията с много полезно интерактивно електронно пособие, което ще бъде от полза на младите изследователи при изучаването и разпознаването на лечебни растения. Доц. Иванка Цаковска от ИБФБМИ-БАН представи теоретични модели, които предсказват физикохимични свойства, биологична активност, трансформации на веществото в околната среда от неговата химична структура.
Останалите два доклада с чисто биологична насоченост бяха на наши изтъкнати преподаватели от Биологическия факултет на СУ – акад. Атанас Атанасов и проф. Мария Шишиньова. Акад. Атанасов засегна въпросите на -омикс технологиите /геномика, протеомика, метаболомика/ и тяхната връзка с другите технологии и най-вече биоинформатиката и нанотехнологиите. Проф. Шишиньова разгледа някои въпроси, свързани с природната огнищност на трансмисивните инфекции и паразитни болести и взаимоотношенията във веригата донор – вектор – реципиент в поддържането и разпространението им в природни и антропургични огнища.
Различни методи на биостатистиката бяха разгледни в докладите на водещи учени от България в тази област – проф. дхн Васил Симеонов и проф. д.-р Стефан Цаковски (Факултет по химия и фармация на СУ) и доц. д-р Елена Ташева-Терзиева (Биологически факултет на СУ).
В два последователни доклада доц. Георги Хаджидеков и ас. Пламен Гецов представиха актуалните тенденции в образната диагностика на социално значими заболявания като: рак на млечната жлеза, остеопороза и др.
Изнесените доклади често пъти предизвикваха оживени дискусии, някои от които трябваше да бъда продължени в кафе-паузите и времето за почивка, поради ограниченията във времето. Общото мнение на участниците е, че школата е обогатила техния научен кръгозор и че ще стимулира по-нататъшните им научни занимания.